Блог

Попада ли фирмата ми под NIS2? Сектори, прагове и глоби по Закона за киберсигурност

От 17 февруари 2026 г. NIS2 е част от Закона за киберсигурност. Три въпроса показват дали една българска фирма е съществен или важен субект: сектор от Приложение I или II, размер по ЗМСП и изброените категории независимо от размера. Какво дължат двете категории, какви са глобите и защо малките доставчици също ще усетят закона през договорите си.

Регулации · · 10 мин четене
Съдържание 10 раздела
  1. Стъпка 1: В сектор от Приложение I или II ли е фирмата?
  2. Стъпка 2: Голяма или средна фирма ли е?
  3. Стъпка 3: Изброена категория независимо от размера?
  4. Кой решава окончателно
  5. Съществен или важен: какво е различното
  6. Какво дължат и двете категории
  7. Глобите в числа
  8. Малка фирма извън обхвата? NIS2 идва през договорите
  9. Какво да направите според отговора
  10. Често задавани въпроси

От 17 февруари 2026 г. NIS2 в България не е директива „някъде в Брюксел“, а действащ текст на Закона за киберсигурност (ЗКС), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 13 февруари 2026 г. Законът казва кой подлежи, какво дължи и колко струва неизпълнението. България уведоми Европейската комисия за пълното транспониране на 6 март 2026 г., а на 1 октомври 2026 г. Комисията закри процедурата за нарушение № 2024/0257 за забавянето, тоест темата е приключена и остава само прилагането. Тук минаваме през трите въпроса, с които всяка българска фирма може да провери сама дали попада в обхвата, и какво следва след отговора.

Няма гратисен период. Задълженията по глава трета от ЗКС действат от влизането на закона в сила. Единственото облекчение, което законът предвиди, е § 51: за нарушения, извършени до 1 юни 2026 г., глобите и имуществените санкции се налагат с 50 на сто по-ниски. Този срок вече е минал.

Стъпка 1: В сектор от Приложение I или II ли е фирмата?

ЗКС работи с два списъка със сектори, точно както директивата. Приложение I съдържа секторите с висока критичност, Приложение II – останалите критични сектори. Ако дейността на фирмата не попада в нито един от двата, законът по правило не се отнася за нея (с изключенията в стъпка 3).

Приложение I: сектори с висока критичност

  • Енергетика: електроенергия, топлинна енергия, нефт, газ, водород. На практика: производители, мрежови оператори, търговци на електроенергия, газоразпределителни дружества, топлофикации.
  • Транспорт: въздушен, железопътен, воден и пътен. Летища, авиопревозвачи, железопътни оператори и управители на инфраструктура, пристанища, оператори на интелигентни транспортни системи.
  • Банков сектор: кредитни институции по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013.
  • Инфраструктура на финансовия пазар: места за търговия и централни контрагенти.
  • Здравеопазване: доставчици на здравно обслужване (болници, медицински центрове, лаборатории), референтни лаборатории, производители на лекарства и медицински изделия от критично значение.
  • Питейна вода и отпадъчни води: ВиК дружествата и предприятията, които събират, обезвреждат или пречистват отпадъчни води.
  • Цифрова инфраструктура: точки за обмен в интернет, DNS доставчици, регистри на домейни от първо ниво, облачни доставчици, центрове за данни, мрежи за доставка на съдържание, удостоверителни услуги, обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.
  • Управление на ИКТ услуги между предприятия: доставчици на управлявани услуги и доставчици на управлявани услуги за сигурност. Това е секторът, който вкарва в обхвата ИТ фирмите, които поддържат чужда инфраструктура.
  • Космическо пространство: оператори на наземна инфраструктура за космически услуги.

Приложение II: други критични сектори

  • Пощенски и куриерски услуги.
  • Управление на отпадъци.
  • Производство и дистрибуция на химикали по смисъла на Регламент REACH.
  • Производство, преработка и разпространение на храни: предприятията за храни по определението в Регламент (ЕО) № 178/2002. Законът препраща към това определение, а не към размера на цеха.
  • Производство на медицински изделия, компютри, електроника и оптика, електрообзавеждане, машини, автомобили и друго транспортно оборудване.
  • Цифрови доставчици: онлайн места за търговия, онлайн търсачки, платформи за социални мрежи.
  • Научни изследвания: научноизследователски организации.

Онлайн магазинът не е автоматично в обхвата. Приложение II говори за „онлайн места за търговия“, тоест платформи, на които трети страни продават. Фирма, която продава собствените си стоки през свой сайт, не е такава платформа. Тя може да попадне по друга линия, например като производител на храни или като доставчик на управлявани ИТ услуги, но не заради магазина сам по себе си.

Стъпка 2: Голяма или средна фирма ли е?

Чл. 4, т. 2 ЗКС поставя изискванията към публични и частни субекти от Приложение I или II, които отговарят на критериите за средни предприятия по чл. 3, ал. 1 от Закона за малките и средните предприятия или ги надхвърлят, тоест са големи. Опростено: ако фирмата е микро или малко предприятие по ЗМСП (до 49 души персонал и под финансовите прагове на този закон), размерът сам по себе си не я вкарва в обхвата. Ако е средна или голяма, вкарва я.

Две подробности, които често се пропускат:

  • Законът изрично изключва прилагането на чл. 4, ал. 9 ЗМСП при определяне на размера. Проверете как се броят свързаните предприятия и партньорите в групата с вашия счетоводител или юрист, преди да решите, че сте „малки“.
  • Размерът определя и категорията. По чл. 4а, ал. 1, т. 1 ЗКС субект от Приложение I, който надхвърля горната граница за средно предприятие, е съществен субект. Средните предприятия от Приложение I и средните и големите от Приложение II са важни субекти (чл. 4а, ал. 2 ЗКС).

Стъпка 3: Изброена категория независимо от размера?

За няколко вида дейности законът не се интересува от броя служители. По чл. 4, т. 3 ЗКС в обхвата влизат субекти от Приложение I или II независимо от размера, когато:

  • предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги;
  • предоставят удостоверителни услуги;
  • са регистри на домейни от първо ниво или доставчици на DNS услуги;
  • са единствен доставчик на услуга от съществено значение за критични обществени или икономически дейности;
  • смущение в услугата им би имало значително въздействие върху обществената безопасност, сигурност или здраве, или би създало значителен системен риск;
  • са критични поради специфичната си значимост на национално или регионално равнище.

Отделно, по чл. 4, т. 1 и т. 4 до 9 ЗКС в обхвата са административните органи, критичните субекти по Директива (ЕС) 2022/2557, доставчиците на услуги за регистрация на домейни, образователните институции с критични научни изследвания, лицата и организациите, които предоставят административни услуги по електронен път, и органите на съдебната власт.

Квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги, регистрите на домейни от първо ниво и DNS доставчиците са съществени субекти независимо от размера (чл. 4а, ал. 1, т. 2 ЗКС). Доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги са съществени, ако са поне средни предприятия (чл. 4а, ал. 1, т. 3 ЗКС).

Кой решава окончателно

Самопроверката е първата стъпка, а не последната дума. Министерският съвет определя с решение националните компетентни органи за секторите от двете приложения (чл. 16, ал. 1 ЗКС), а тези органи определят съществените и важните субекти (§ 48 от преходните разпоредби). За административните органи и за организациите, предоставящи електронни административни услуги, компетентен орган е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (чл. 16, ал. 2 ЗКС). Министърът води непубличен регистър на субектите (чл. 6 ЗКС). Проверявайте на сайта на министерството какво е прието и кой е компетентният орган за вашия сектор, но не чакайте писмо, за да започнете: задълженията по чл. 21, 22 и 23 действат независимо от уведомлението.

Съществен или важен: какво е различното

Задълженията по чл. 21, 22 и 23 ЗКС са едни и същи за двете категории. Разликите са в контрола и в санкциите:

  • Контрол. По чл. 27ж, ал. 1 ЗКС за съществените субекти органите извършват проверки на място и дистанционен надзор, редовни и целеви одити на сигурността, извънпланови одити при значителен инцидент или нарушение, и проверки за сигурност. За важните субекти (чл. 27ж, ал. 2 ЗКС) са предвидени проверки на място, дистанционен надзор, целеви одити и проверки за сигурност, без редовните одити.
  • Максимална санкция. До 10 000 000 евро или 2% от световния годишен оборот за съществен субект, до 7 000 000 евро или 1,4% за важен (чл. 29 ЗКС).
  • Лиценз и ръководство. Само за съществени субекти чл. 27к ЗКС предвижда временно спиране на лиценз, регистрация, сертификат или разрешение, а по искане на компетентния орган съд или друг държавен орган може да наложи временна забрана на физическо лице с управленски функции да ги упражнява.

Какво дължат и двете категории

Управителният орган поема отговорност (чл. 21 ЗКС)

Управителните органи одобряват мерките за управление на риска и следят за прилагането им. Членовете им минават обучение на всеки две години и организират обучение за служителите. За нарушение на чл. 21 глобата за управителите е от 500 до 5000 евро (чл. 29, ал. 4 ЗКС).

Мерки за управление на риска (чл. 22 ЗКС)

Технически, оперативни и организационни мерки, пропорционални на риска, в 12 области: политики за анализ на риска, действия при инцидент, непрекъснатост и бекъп, сигурност на веригата за доставка, сигурност при придобиване и разработване на системи и управление на уязвимости, оценка на ефективността, киберхигиена и обучение, криптография, човешки ресурси и контрол на достъпа, многофакторно удостоверяване, управление на измененията и специфичните изисквания за критичните субекти.

Докладване на значителни инциденти (чл. 23 ЗКС)

Ранно предупреждение до СЕРИКС до 24 часа от установяването, уведомление за инцидента до 72 часа, междинен доклад по искане и окончателен доклад не по-късно от един месец след уведомлението. Засегнатите получатели на услугата също се уведомяват без ненужно забавяне.

Актуални данни в регистъра (чл. 6 ЗКС)

Наименование, адрес и данни за контакт, IP обхвати, сектор и вид субект. Всяка промяна се съобщава на компетентния орган до две седмици.

Глобите в числа

10 млн.евро или 2% от световния годишен оборот, което е по-високо, за съществен субект (чл. 29, ал. 2 ЗКС), минимум 25 000 евро
7 млн.евро или 1,4% от оборота за важен субект (чл. 29, ал. 3 ЗКС), минимум 12 500 евро
до 5000евро (от 500) лична глоба за управител при нарушение на чл. 21 ЗКС
до 12 000евро (от 2500) за неизпълнение на принудителна административна мярка, при повторност от 5000 до 25 000 евро (чл. 28 ЗКС)

Санкциите се налагат независимо от принудителните мерки по чл. 27и и 27к (чл. 29, ал. 1 ЗКС). При определянето им органите вземат предвид обществената опасност, повторността и другите обстоятелства по чл. 29б ЗКС.

Малка фирма извън обхвата? NIS2 идва през договорите

Най-честият случай в България е друг: фирма с 20 души, която не е в нито един сектор, но доставя софтуер, поддръжка, логистика или компоненти на клиент, който е съществен или важен субект. Чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗКС задължава този клиент да управлява сигурността на веригата си за доставка, включително отношенията с преките снабдители и доставчици на услуги, а чл. 22, ал. 3 ЗКС изисква той да вземе предвид уязвимостите и практиките за киберсигурност на всеки от тях.

На практика това означава анекси към договорите с изисквания за MFA, обновления, уведомяване при инцидент, право на одит и доказателства за обучение. Фирмата, която може да покаже политики и работещи мерки, печели договора. Останалите отпадат при следващото подновяване. Затова препоръчваме и на малките доставчици да приложат базовите мерки по чл. 22 доброволно, в обем, който отговаря на риска им.

Какво да направите според отговора

Ако попадате в обхвата

  1. Документирайте самооценката: сектор, размер по ЗМСП, категория. Това е първото, което ще поиска всеки проверяващ.
  2. Свикайте управителния орган и вземете решение по чл. 21 ЗКС: кой отговаря, с какъв бюджет, с какви срокове. Запишете го в протокол.
  3. Направете анализ на пропуските спрямо 12-те области по чл. 22, ал. 2 ЗКС и подредете мерките по риск.
  4. Подгответе процедурата по чл. 23 ЗКС така, че да може да се изпълни в 24 часа и през уикенда: кой установява инцидента, кой подава към СЕРИКС, с какъв образец.
  5. Планирайте обучението на ръководството и на служителите и го документирайте.
  6. Прегледайте договорите с вашите собствени доставчици по чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗКС.

Ако не попадате

  1. Запазете писмено заключението и основанието. Промяна в дейността или в размера може да го обърне.
  2. Очаквайте изисквания от клиентите ви в обхвата и подгответе кратък пакет: политика за сигурност, MFA, бекъп, план за инциденти, обучение.
  3. Проверявайте веднъж годишно дали праговете и секторът ви още са същите.

Ако не сте сигурни на кой от трите въпроса как да отговорите, безплатната проверка на страницата Оценка на готовността за NIS2 дава ориентир за минути, а пълното ръководство е в NIS2 Директива: пълно ръководство за български бизнес. Сроковете по закона сме събрали в NIS2 в България: сроковете и какво вече е в сила. За внедряването на мерките, от политиките до наблюдението 24/7, вижте Съответствие и регулации и MDR.

Често задавани въпроси

Ние сме ИТ фирма с 30 души и поддържаме мрежите на клиенти. Попадаме ли?

Секторът „Управление на ИКТ услуги между предприятия“ е в Приложение I и включва доставчиците на управлявани услуги. Размерът решава: ако сте малко предприятие по ЗМСП, не попадате по чл. 4, т. 2 ЗКС, освен ако сте в някоя от категориите по чл. 4, т. 3. Ако сте средно предприятие, сте важен субект, ако сте голямо, съществен. Във всеки случай вашите клиенти в обхвата ще ви поставят изисквания по чл. 22, ал. 2, т. 4 ЗКС.

Производител на храни с 60 служители сме. Това ни прави важен субект?

Приложение II включва предприятията за храни по Регламент (ЕО) № 178/2002, а 60 души персонал е над границата за малко предприятие. Ако отговаряте и на финансовите критерии за средно предприятие по ЗМСП, попадате в обхвата като важен субект по чл. 4а, ал. 2 ЗКС. Окончателното определяне е на компетентния орган за сектора.

Трябва ли сами да се регистрираме някъде?

Регистърът по чл. 6 ЗКС се води от министъра на иновациите и дигиталната трансформация и не е публичен. Субектите са задължени да съобщават промени в данните си до две седмици. Редът за водене на регистъра се определя с наредбата по чл. 3, ал. 2 ЗКС. Следете публикациите на министерството и на компетентния орган за вашия сектор.

Какво става, ако имаме инцидент, преди да сме готови с мерките?

Задължението по чл. 23 ЗКС за уведомяване до 24 и 72 часа действа независимо от това докъде сте стигнали с останалото. Законът изрично казва, че уведомяването не води до повишена отговорност за уведомяващия субект (чл. 23, ал. 1 ЗКС). Неуведомяването е самостоятелно нарушение.

Текстът е ориентир по действащия закон, не правна консултация. Цитатите са по консолидирания текст на Закона за киберсигурност след измененията от ДВ, бр. 17 и бр. 55 от 2026 г. За конкретната ви ситуация се консултирайте с юрист и с компетентния орган за сектора.

Искате отговор за вашата фирма, а не общ принцип? Опишете ни дейността, броя служители и клиентите, които вече ви питат за NIS2. Ще ви кажем в коя категория сте, какво ви липсва и колко време отнема да го затворите.

Заявете оценка за NIS2
Екипът на Defend.bg

Пишем за киберсигурност, ИТ инфраструктура и AI от практиката — какво работи и какво да проверите при вас.

Всички статии